Автор: Кръстина Колева

Редактор: Десислава Петкова

Дизайн на корица и оформление: Кръстина Колева

Авторски права © Кръстина Колева, 2024 г.

Всички права запазени. Този роман се разпространява безплатно, но авторските права върху него остават изцяло собственост на автора. Нито част от този роман, нито целият текст може да бъде възпроизвеждан, разпространяван или използван по какъвто и да е начин без изрично писмено съгласие на автора, с изключение на случаите, предвидени в закона.

Въпреки че романът е достъпен безплатно, всички търговски или некомерсиални използвания на съдържанието, различни от лична употреба, са забранени без предварително разрешение.

Arctic Monkeys - Stop The World I Wanna Get Off With You
The Weeknd – Call Out My Name
Muse – Starlight
Nirvana – Heart-Shaped Box
The Kooks – Naive
Franz Ferdinand – Take Me Out
One Republic - Counting Stars

Глава 1

Джейн

Дрехите ми са подгизнали. Дъждът е толкова силен, че дори става болезнен, щом капките докосват кожата ми. 

  Автобусната спирка, намираща се на няколко стотин метра оттук, е единственият ми шанс да стигна до вкъщи навреме. Виждам автобуса. Тичам с всички сили към него, но пороят ме възпрепятства. Пресичам улицата без дори да се огледам. Махвам с надеждата, че шофьорът ще забележи безнадеждното ми състояние. Само че той не намаля скоростта, а директно подминава спирката. По дяволите! Сто метра. Ако бях излязла от работа няколко секунди по-рано, щях да успея.

  Тръшвам се на пейката под спирката. Покривът ѝ не осигурява никаква защита срещу дъжда, но вече не е от голямо значение. Имам нужда просто да си поема дъх. 

  Поглеждам таблото с разписанието. Следващият автобус е само след пет минути. Слава Богу!

  Гръмотевица удря в далечината и цялото ми тяло потреперва. Странно чувство затяга гърлото ми. Главата ми инстинктивно се вдига. Забелязвам мъжа, който върви от другата страна на улицата. Облечен е в черни спортни дрехи. Качулката, спусната над главата му, скрива лицето му от погледа ми. Движи се бавно, сякаш природната стихия не го тревожи. Не знам какво се случва с мен, но не мога да откъсна очи от него. 

  Мъжът спира и ме поглежда. Вцепенявам се. Умът ми крещи да се помръдна, но тялото ми остава неподвижно. Когато вдига глава нагоре, качулката му се смъква назад. Лека усмивка се появява на лицето ми, щом очите му срещат моите. Като сиви кристали са. Сякаш може да види през мен и вече знае най-съкровените ми тайни. Втренчени сме един в друг. И нищо друго няма значение. 

  Свирещите спирачки на автобуса ме измъкват от подобното на транс състояние. Вратите се отварят. Шофьорът натиска яростно клаксона. Втурвам се и успявам да вляза в превозното средство. Насочвам се към мястото до прозореца и сядам. Мъжът е все още там. Следи ме с поглед. Аз също го наблюдавам. Автобусът потегля, а загадъчният мъж изчезва от полезрението ми. Мисля, че току-що срещнах сродната си душа.

Глава 2

Сейнт

Бях убеден, че сродната ми душа е мъртва. Имам предвид… Как е възможно да съществува, след като аз самият нямам душа? Може би някъде там все още има останки от нея. Вероятно достатъчно, за да я накарат да избяга, щом ме опознае. 

  Красива е. По дяволите! Съвършена е. Изглежда крехка и нежна, като цвете в утринна роса. Кара ме да се замисля дали Съдбата не е направила грешка.

  Помня как се присмивах на Едуард, когато срещна сродната си душа. Приличаше на някакво подскачащо проклето пиле. А сега, стоя под дъжда от часове и гледам мястото, където седеше тя. Ха! Кармата е кучка. От най-лошите.