Според Уикипедия интровертите са хора, които са:
"...тихи, сдържани, премислят внимателно действията си и са сравнително слабо ангажирани в социални връзки. При възникване на конфликт или критична ситуация те са склонни да търсят причините в себе си и често анализират собствените си действия и постъпки."
Да си интроверт често се бърка с това да си асоциален, свит и срамежлив.
Аз самата съм интроверт и днес смятам да ви споделя своята гледна точка и да ви дам няколко съвета за това как да превърнете интровертността в сила, а не в слабост.

1. Не е нужно да се променяш
От малка често не се вписвам в различни групи. Не обичам шумни места и общуването с прекалено много и различни хора. Винаги съм си мислела, че това е проблем и че трябва да се променя. Истината е обаче, че това никога не е било нужно.
Екстровертите често мислят, че интровертите преувеличават когато споделят колко тежко може да е за тях емоционалното изтощение. Случвало ми се е да се чувствам невероятно изтощена след кратък разговор с грешния човек... Физически и психически! Няма да преувелича, ако кажа, че след това да продължа деня си и да довърша задълженията ми е било истинско предизвикателство.
Фалифицирането на екстровертност не е решение. То ще ти помогне да преминеш през деня, но на края отново ще се почустваш некомфортно.

2. Как да се справиш в работна среда?
Едно от най-големите предизвикателства за интровертите е да намерят подходяща работна среда. За един интроверт да работи в екстровертна среда може да е наистина мъчително. Работата с клиенти, безбройни телефонни разговори или просто голям екип е трудна и предизвикателна сама по себе си. Това обаче в никакъв случай не означава, че един интроверт не може да бъде добър в нея, дори напротив.
Начина да се справиш е като убедиш себе си, чe интровертността не е твоя слабост. Аз превърнах старта на работния ден в различен режим от обичайния за мен. Иначе казано се превръщам в съвсем различна персона що работният ден започне. Не фалшицирам характера си просто изключвам от ума си всякакви натрапчиви мисли и неудобството, което непрестанно ме тормози. Разбира се това не става изведнъж. Отнема време да отклониш личния от служебния си живот. Заслужава си обаче да опиташ.
Можеш ли да го направиш физически?
Това е изключително важен въпрос, който може да ти помогне за процеса. Преди години попаднах на подобна на тази статия, в която се споменаваше силата на този въпрос. Всеки път щом се хванеш, че изпитваш затруднение да извършиш дадено действие запитай се дали е възможно да го направиш физически. След това фокусирай ума си само върху това. Механичното действие, което извършваш с тялото си, не с ума си. Да кажем, че ти предстои телефонен разговор. Вместо да си представяш как ще оплетеш думите, представи си как физически безпроблемно изричаш думите. Тялото ти е способно да извърши това действие по перфектен начин… Съответно можеш да се справиш!

Представи си отсрещния човек по забавен начин

Когато се притесняваш да говориш с някого просто си го представи в забавна ситуация. Например, ако имаш среща с важен клиент, който има някакъв авторитет в твоите очи представи си го как си приготвя кафе сутрин или как не може да намери любимата си дреха в гардероба. Идеята на това действие да ти помогне да НЕ хиперболизираш събеседниците си. Да се убедиш, че и те са нормални хора също като теб. Имат същите притеснения и трудности. Възможно е да са също толкова притеснени колкото и ти. По този начин ще намалих стреса от срещата с тях и ще позволиш на самочувствието ти да заеме мястото на страха.

Планирай!!!

Да се науча да „съчинявам“ отговори когато попадна в ситуация, в която не знам какво да кажа беше огромно предизвикателство. Нека започнем с това, че винаги може да се окажеш в такава независимо колко голям е работният опит. Няма нищо лошо в това да признаеш, че не знаеш или, че ще ти трябва време да помислиш. Все пак планирането на разговора помага. Препоръчвам ти да си направиш списък с въпроси, които мислиш, че биха те поставили в тази ситуация и да помислиш за алтернативни отговори. Когато се подготвиш не само ще се представиш по-добре в разговора, но и част от страха ще изчезне. Подготвяйки се за „най-лошото“ всъщност разбираш, че няма от какво толкова да се притесняваш.

 

3. Как да се справиш в личния си живот?

Имаше период, в който правех неща, които не ми харесваха понеже според повечето хора около мен трябваше да ми харесват и не е нормално да не ми допадат. След време разбрах, че е напълно нормално да не ми допадат и, че имам право да се забавлявам и прекарвам времето си както пожелая.

За пример ще дам дискотеките и клубовете. Всеки тийнейджър е попадал в компания, която обожава да купонясва и да посещава заведения всяка събота вечер. Колкото и да се опитвах да ми хареса обаче никога не се забавлявах и дори не мога да кажа, че си прекарвах добре.

Друг пример е факта, че никога не ми е харесвало да прекарвам много време в компанията на голяма група от хора. Точно след два часа си мечтая да се прибера у дома и да прекарам малко време сама със себе си. И това няма нищо общо с това какви или кои са хората, а с мен самата.

Години наред се опитвах да променя тези неща. Не просто, за да се впиша тук и там, а просто, за да ги разбера. В крайна сметка осъзнах, че това просто не са „моите“ неща. Няма нищо грешно в това да обичаш да прекарваш времето си в собствената си компания. Това не е самота, това е избор.

Щастието ти трябва да е твой основен приоритет. Колкото и клиширано да звучи, повярвай ми правилните хора ще се появят в живота ти и щом стане това няма да изпитваш нужда да се впишеш. Те няма да имат проблем с това, че не искаш да посетите клуб и вместо това ще ти предложат да посетите някое тихо и спокойно местенце. Да… Такива хора ти трябват!

 

4.Излизането от зоната на комфорт

Да излизаш от зоната си на комфорт е наложително! За съжаление това е единственият начин да се развиваш.

За един интроверт обаче излизането от зоната на комфорт може да е много стресиращо. Това, което правя аз в такъв случай е да се фокусирам върху резултата, а не върху пътя, който ще ме отведе до него. Да, обратното на това, което правим когато следваме целите си. Този подход работи по една единствена причина. Толкова много искам да постигна резултата, че почти не ме интересува как ще стигна до него. Нещо като здравословно обсебване за крайната цел. Излизам от зоната ми на комфорт и мисля само за момента, в който ще достигна крайната цел или постижение заради, които правя тази крачка.

 

5.Страхът да не се „изложиш“

Страхът и срамът са най-големите врагове на интроверта. Понякога съм се притеснявала до такава степен, че съм пропускала важни и значителни събития заради неща, които може да се случат. Най-често тези страхове се появяват когато съм сама на публични места. В такива моменти е време да се запиташ дали наистина си заслужава да пропуснеш важни моменти или пък да изразиш позиция заради някакви си хора, които нямат връзка с теб и изобщо не се интересуват от теб. Точно така! Дали ще се изложиш пред непознати няма никакво значение. Нека го погледнем по този начин:

Имаш страх да не направиш нещо погрешно или срамно в присъствието на непознати, които най-вероятно няма да видиш никога повече през живота си. Хора, които нямат представа кой/коя си ти и през какво преминаваш. Хора, които ще те съдят така или иначе дори и да правиш всичко перфектно просто защото имат нужда от драма. Хора, които най-вероятно дори няма да забележат тази „невероятна“ излагация понеже са прекалено увлечени в своя собствен живот.

Предполагам вече разбра мисълта ми. Да се изложиш не е краят на света. Това не те прави лош човек и не те прави да изглеждаш глупаво. „Излагацията“ е част от това да бъдеш човек и да се учиш.

Излагацията пред познати и близки хора? Най-често страхът да не се изложим пред познати идва заедно със страха от “последствията“. Притеснението нашата „излагацията“ да не бъде използвана с цел осмиване срещу нас. Ще отговоря на тази част от публикацията с една прекрасна история, която чух от любима влогърка:

Преди много години кралица Виктория имала чуждестранни гости в двореца си. На първата вечеря всичко било прекрасно до момента, в който прислугата доставила на масата за всички гости малки купички с вода. Те служели за почистване на пръстите на гостите преди преминаването им към следващия курс с храни. Чуждестранните гости обаче нямали представа за какво служи и една от дамите взела купичките и я понесла към устните си мислейки, че служи за пиене. Всички започнали да я гледат странно и да се подсмихват. В същото това време самата кралица Виктория взела купичката с вода и я понесла към своите устни с цел да насочи вниманието към себе си и да спаси гостенката си от подигравателни коментари. След това всички на масата млъкнали и последвали примера на кралицата.

 

Не можем да знаем дали тази история е истинска. Това, което обаче със сигурност знаем е, че поуката от нея важи и в днешни дни. Един човек, който те уважава и държи на теб няма да позволи да се почувстваш по този начин.

 

6. Положителните страни на интроверта

Наистина ли си мислиш, че да си интроверт няма положителни страни? Е, ако е така грешиш. Ето част от тях:

 

-          Достигане на феноменални професионални постижения в резултат на многократно обмисляне и ориентиране към детайла (всеки малък детайл ???? )

-          Тясна, но лоялна група от приятели, вместо огромна група от „полуприятели“

-          Добри и внимателни слушатели

-          Уважителни и внимателни към останалите по природа

-          Независими в по-голямата част от живота си

-          Силно фокусирани върху личностното си развитие

 

Ако сте интроверти надявам се тази статия да ви е помогнала да разберете по-добре себе си. Ако сте екстроверти надявам се да ви е помогнала да разберете по-добре своите близки интроверти. Усмихвайте се и до скоро!